За Доц. д-р Дърленски
Доц. д-р Развигор Бориславов Дърленски е роден в Добрич през 1980 г. в лекарско семейство. През 1999 г. завършва местната езикова гимназия, а през 2005 се дипломира като лекар с отличие в Медицински Университет-София. Специализира в Катедрата по кожни и венерически болести в София.
През 2010 г. Д-р Дърленски защитава докторкса дисертация на тема “Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчувствителност и иритация на кожата” и придобива образователна и научна степен “доктор по медицина”.
От 2011 работи като дерматолог в Токуда Болница София, а три години по-късно е избран за доцент по дерматология в Тракийски Университет, Стара Загора.Д-р Дърленски е специализирал в Университетската клиника по кожни болести към LMU – Мюнхен, Германия (2010), Университетската клиника по дерматология и алергология – Charite, Берлин, Германия (2007/2008), в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing – Мюнхен, Германия (2004).През 2011 г. печели наградата “Еврика” на Висшата атестационна комисия и Фондация “Еврика” за постижения в науката. Носител е на редица престижни международни награди. Има публикувани 110 научни статии в периодични издания на български и чуждестранни издателства и 15 глави от монографии на английски език.Секретар е на Българско дерматологично дружество, членува в Съюза на учените в България, Европейската академия по дерматология и венерология (ЕАДВ), Световната Алергологична Организация, Международното дружество по фармакология и физиология на кожата, Европейската мрежа за изучаване на кожната бариера. Професионалните интереси на д-р Дърленски са бариерна функция, имунология на кожата, неинвазивни методи за изследване в дерматологията, чувствителна кожа, контактен и атопичен дерматит, алергични кожни заболявания, кожни прояви при вътрешни болести и нежеланите лекарствени реакции на кожата.
Детайлна информация за научните трудове и професионалната кариера на Д-р Дърленски може да бъде открита на www.darlenski.com
Как бихте обяснили на обикновения читател какво е микробиом?
Това е един сравнително скоро възникнал термин, наложил се благодарение на напредъка в генетиката и разкриване на човешкия геном. За да обясним какво означава микробиом, първо трябва да обясним какво е микробиота – екосистемата и съвкупността от всички микроорганизми, именно бактерии, гъбички, вируси, протозои, които населяват даден многоклетъчен организъм. Открити са такива при растения, животни и човек. Намират се върху или в човешките тъкани и телесните течности, заедно със съответните анатомични места, в които те пребивават, включително кожата, стомашно-чревния тракт, млечните жлези, плацентата, семенната течност, матката, яйчниковите фоликули, белия дроб, слюнката и др.
Доказано е, че броят на клетките на микроорганизмите, населяващи човешкото тяло, надвишава 10 пъти този на клетките на самия човек. Микробиомът е съвкупността от генетичния материал на всички микроорганизми от микробиота.
Какви са основните характеристики на микробиома и защо придоби популярност през последните години?
Учението за човешкия микробиом датира от 2012, когато са публикувани данните от т. нар. Human Microbiome Project, който установява генетичното разнообразие на микроорганизмите, населяващи човешкото тяло. Натрупват се данни за значението на микробиома, и не само този на кожата, при редица хронични „болести на цивилизацията“ – диабет, затлъстяване, атеросклероза, астма, аутизъм, онкологични заболявания.
Оказва се, че поддържането на разнообразен и физиологично-балансиран микробиом е от съществено значение за предпазване от редица състояния.
Има ли разлики в микробиома на кожата и на червата? По какво се различават?
Съществуват съществени разлики в микробиома в зависимост от анатомичния орган. Има обаче редица доказателства, които показват взаимовръзка между чревния и кожния микробиом. Например приемът на пробиотични щамове, характерни за стомашно-чревния тракт, води до повлияване или профилактика на развитие на някои хронични кожни заболявания.
Какво можем да направим, за да съхраним микробиома?
Възстановяване на физиологичното състояние на кожата от гледна точка на хидратация, киселинност, УВ защита са от съществено значение. Съществуват и някои специализирани козметични продукти, за които в клинични тестове е доказано, че могат да нормализират кожния микробиом, както и този на скалпа. Напоследък се работи много върху средства с пре- и постбиотични свойства и се натрупват доказателства за тяхната ефективност при лечение на хронични възпалителни заболявания на кожата, като псориазис, атопичен дерматит, акне и розацея.
Каква е връзката между микробиома и атопията?
Доказано е, че при пациенти с това заболяване преобладава населването на кожата със Staphylococcus aureus, за сметка на нормалните, „добри“ бактерии. Това се наблюдава както във видимо засегнатата от екземата кожа, така и във зони с видимо здрава кожа. Ето защо и някои от терапевтичните ни стратегии са свързани с нормализиране на кожния микробиом при атопици. Много се работи именно в тази насока, създаване на локални лекарствени и козметични продукти, които са в състояние да повлияват кожния микробиом.
Може ли управлението на микробиома да повлияе предотвратяването и овладяването на атопията?
Да, съществуват доказателства за това. Включително профилактичния прием на пробиотици от майки с атопична история, намалява риска от развитие на атопичен дерматит. Също така има и доказателства за ефекта на някои специализирани козметични средства, които имат свойството да променят микробиома посредством пре- и постбиотични свойства.
Защо при някои хора възниква дисбаланс на микробиома, а при други – не? Какви външни или вътрешни причини можем да посочим?
Възникването/предразположението към някои кожни болести е в пряка връзка с баланса на микробиома. Учени доказаха микробиомния дисбаланс при редица дерматози като псориазис, акне и атопичен дерматит. Ето защо и най-новите терапевтични стратегии са насочени към нормализиране на микробиона. За това играят роля и генетични фактори: например ако майка страда от атопичен дерматит, то рискът за детето да развие такъв е около 30%, а ако и двамата родители са със заболяването, този риск нараства до 50%. Медиаторите на възпалението, елементите на вродения и придобит имунитет, бариерната функция на кожата и микробиома се намират в постоянно равновесие и осигуряват нормалното протичане на функциите на кожата.